on 06/05/2016
Какво се чуваше из Априлци след вело състезание „Байканджии“
- „По телевизора все ни лъжат, че всичките ни читави младежи са заминали за чужбина! Ама вече не вярваме – такива културни деца дойдоха при нас с колелата си – весели, усмихнати. Толкова много бяха, а след тях нито счупено, нито изцапано… Чудо деца!“
- „Мислехме, че софийските младежи знаят само да пият и пушат по кафенетата…А те с каква скорост минават по нашите пътеки, личи си, че много спортуват“
- „Аз тоя маршрут с джипката го минавам за повече от два часа, а те с колелата – за час и половина! Още не мога да повярвам, ама така си беше!“
- „Цяла България уважи нашето Априлци! Тия велосипедисти са за пример и на нашите младежи! Дано пак да дойдат“
- „Сутринта заредих ресторантчето с бира и зеленчуци. Казах на жената: Ще ти стигне за три дена. А тя ми звъни още по обяд: Идвай, че всичко свърши…байканджиите не спират да поръчват. Такъв оборот никога не сме имали!“
- „Като попитах внучката какъв подарък иска за рождения ден, тя ми рече: Каска за велосипед! Брей, преди все играчки искаше…“
- „На първото състезание бая се изложих, а мислех, че съм много добър с колелото. Ама сега тренирам всеки ден…като видях другите какво могат“
- „Абе тия байканджии що не ги каните поне два пъти в годината? Толкова хубаво беше, напълниха ми душата!“
913 thoughts on “Размисли на Балканджиите за Байканджиите”